Събития »

От 13 до 18 септември 2011 г. в галерия „Мексиканска графика” се представи фотографската изложба „Момково: за селото и хората и за хората на селото”, която е резултат от участието на студенти от ІІІ курс специалност Етнология в Студентска методологическа работилница и етноложки терен.

ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА
НА СТУДЕНТИ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ ЕТНОЛОГИЯ

ПО СЛУЧАЙ 50-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ
НА ПУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
И 20 ГОДИНИ СПЕЦИАЛНОСТ ЕТНОЛОГИЯ

МОМКОВО:  ЗА СЕЛОТО И ХОРАТА И ЗА ХОРАТА НА СЕЛОТО

Село Момково се намира в долината на река Марица, между планините Сакар и Родопи. Разположено е близо до турската и гръцката граница, но в селото няма преселници. Край него е минавал главният път между Рим и Константинопол, от който днес са останали ориентировъчни могили. През ХVІІ век един момък построява хан в местността Скелята и основава селото. Затова старото име на селото е Охланли, което означава Момково село.

Хората тук са се прехранвали предимно с отглеждане на копринени буби и тютюн. Днес районът на селото е известен с дините, пъпешите и лозята си. Момково е едно от най-големите села в района на Свиленград и в него има най-много млади хора. Панаирът на селото през октомври привлича много хора от целия регион. Село Момково е прочуто с вкусните си катмери, точената баница, сусамената пита, която се приготвя за прощъпалник и булгура с ядки и плодове за кръщене.

На празник забиват камбаните на църквата „Свето Възнесение” в Момково, а млади и стари се събират на хорото в центъра. Фолклорният състав към читалището „Отец Паисий” поддържа бодър духа на селото като запазва българските песни, обреди и традиции. Музеят на Момково е бил разбит през 1989 година, но хората на Момково са съхранили паметта за миналото си. Те с готовност разказват за партизанина Йордан Ципорков, който по-късно е станал патрон на местното ТКЗС. Разказите им са изпълнени с народни мъдрости и весели истории. Жива е и паметта за съкровището на поп Мартин, за златото на дядо Марко и четирите му сина.

В етноложката изложба „Момково: за селото и хората и за хората на селото” ви представяме едно кътче от България, едно от многото, но и едно единствено. Там, където се срещат планини, се изправяме пред хора, които пазят българската земя и дух.
Стефана Минчева, 3 курс Етнология

Стефана Минчева, 3 курс Етнология