Теренни проучвания »

Май 2011 – Казанлък, Калофер, Павел баня, Скобелево, Горно Сахране
Участници: Стоян Антонов, Оливие Живр, Меглена Златкова, Красимира Кръстанова

 
Изследователската група участва в теренни проучвания в Казанлък, Калофер, Павел баня, Скобелево, Горно Сахране. Целта беше да направим фокусирано етнографско наблюдение и изследване чрез свободни разкази на конкретни случаи и явления.

От проведените интервюта и наблюдения в музейните институции се очертаха две основни теми, отнасящи се към наследството – „розите” и „траките”, които днес са основни в представянето на мястото. Това отговори на очакванията за образа на Казанлък, придобити от предварителните проучвания. Една трета тема, която чака своето осмисляне и използване в местните културни политики е лютиерството. В случая е интересно, че се затвърждава моделът, който е характерен за работата на българските музеи като институции на наследството. Водеща е ролята на материалното културно наследство, което се мисли като ресурс за презентация на самото себе си и за организиране на културно събитие. От първоначалните интервюта, може да се изведе работна хипотеза, че промяната на отношението публично частно през постсоциализма прави възможно разрояване на локалностите до ниво селища или част от селищата. Именно като принадлежащи на конструираната територия на розите, селищата от района на Казанлък използват този капитал като легитимационен ресурс и възможности за трансформиране на капиталите.

Работата в Калофер бе подчинена на идеята да потърсим мястото на Природен парк „Централен Балкан” в осмисляне и опазване на природното наследство и неговата връзка с нематериалното културно наследство. Тук се открои концептуализирането и осмислянето на парка, неговите природни ресурси, използването му за социални и културни дейности, отношенията с местните общности, участието в международна мрежа от подобни структури и т.н. На основата на свободни разговори с информатори си откроиха два основни ресурса за местно развитие на Павел баня: минералната вода и розите. Като основно културно събитие се спомена празникът на розата (и водата), като се признава водещата роля на Казанлък.

В Скобелево се очертаха два обекта като пример за значими местни инициативи и за привличане на туристи – това са „Роза Дамасцена” – предприятие за производство на розово масло и розова вода) с етнографски комплекс и Ферма за щрауси. В първия случай се подчерта самостоятелната инициативност на собствениците и местната идентичност (уникални местни условия; хора от различен произход живеещи в разбирателство; местни работници). Вторият случай се основава на дистанциране от мястото (и въобще от селото като култура и икономика) и неговата традиция и е показателен за интерпретирането на глобалното наследство.

В Горно Сахране стана дума за използването на каракачанския фолклор и въобще на фолклора на местните общности – роми, българи и турци. При разговорите още веднъж се изяви роблята на лидери и изследователи на етнични групи, като двигатели на създаването на културни продукти, основани на наследството на общностите, като развиват чувствителност не само към наследството на своята и интересуващата ги група, но и към останалите.

Вижте всички теренни проучвания:

• Май 2011 - Калофер
• Май 2011 - Казанлък, Калофер, Павелбаня, Скобелево
• Май 2011 -Горна Бела речка
• Юни 2011 - Карлово
• Юни 2011 - Казанлък
• Юли 2011 -Свиленград, Мезек, Момково
• Август 2011 - Златоград
• Август 2011 - долината на Арда
• Септември 2011 - Перущица